Факти
- Катана не е нож и не се подостря по същия начин. Японското оръжие няма „вторичен откос” и разсича с цялата си повърхност, не само с върха на режещия ръб.
- Катана не е брадва и не се използва по същия начин. Центърът на перкусия при меча изключва възможността „катана” да бъде употребявана като вид сечиво.
- Оръжията от високовъглеродна стомана ръждясват, ако не се почистват и омасляват редовно. Те са в пъти по-здрави и остри от оръжията, направени от неръждаваема стомана.
- Ако третирате своя меч с респект и нужното внимание, той ще ви служи цял живот.
- Китай доминира пазара на съвременните функционални „катана”, както в евтиния, така и в скъпия ценови сегмент.
- Множество експерти по бойни изкуства определят качествените съвременни репродукции на „катана” като равностойни на традиционното японско „нихонто” във функционално отношение, а в някои характеристики и като по-добри от него.
- Металургията на 21 век прави изделията от съвременна стомана все по-надеждни. Въпреки това, притежанието на автентична японска „катана” остава мечта за много колекционери и специалисти по бойни изкуства поради символиката и честта, които репрезентира.
- Функционалните съвременни „катана” от Китай започват от $100 и достигат до $1000 в зависимост от стоманата и използваните техники.
- Съвременна „катана” от Китай, която копира традиционния японски производствен и полировъчен процес, струва между $1000 и $3000.
- Катана, направена от високотехнологична легирана (сплавна) стомана през 21 век, струва между $1000 и $10000.
- Цената на автентична японска „катана” (нихонто), направена в наши дни в Япония от известен майстор, започва от $5000. Горна граница няма.
- Термичната обработка на метала и умението на оръжейника са по-важни за качеството на готовата продукция от вида на използваната стомана.
- Традиционните японски тестове за острота и здравина на оръжието се наричат „тамешигири”. Типични цели за тези тестове са тръстиковите рогозки „татами”. По-висше изпитание за острието са бамбуковите стебла или в исторически план телата на осъдени престъпници.
- Независимо от вида на стоманата или качеството на производството, мечът не трябва да бъде използван извън историческите му функции. Дори и да може, „катана” никога не е имала за цел да сече метал или дърво.
Истина ли е, че колкото е по-скъп мечът, толкова е по-добър?
Не. Ръчно изкованите мечове не са инструменти; те съдържат в себе си традициите и културата на занаята. Съответно цената на меча не показва единствено неговите качества и функционалност, а също така трудът на оръжейника и продължителния тежък производствен процес. Поради това не може да съдим за един меч само по цената му. Понякога "обикновените" мечове от модерна моностомана струват в пъти по-малко от автентично изработените ламинирани острието, а в същото време ги превъзхождат по функционалност. Това обаче в никакъв случай не отнема от достойнствата на традиционно изработените мечове - естетика и острота.
Истина ли е, че колкото е по-остър мечът, толкова по-добре?
Не. Както беше споменато неколкократно, мечът не е инструмент или земеделско сечивo, а оръжие. Поради тази причина остротата му не е стандарт, по който да се отсъждат качествата му. В някои ситуации е напълно възможно по-острият меч да е по-неправилен избор. Геометрията (стилът) на режещия ръб определят остротата и предназначението на меча. Има три основни типа геометрия, прилагана при изработката на функционалните японски мечове и оптимизирана според бъдещото приложение на оръжието:
- За твърди цели
- За среднотвърди цели
- За меки цели
Първият тип е за случаите, когато се търси максимална здравина и издръжливост на режещия ръб. В този случай той не изглежда много остър на допир и не прерязва лесно хартия или дебели рула рогозка, но пък е устойчив на щети при удари срещу твърди повърхности.
Вторият вид е балансиран, режещият ръб е остър на допир и се справя с широк спектър от мишени - от хартия до мека дървесина. Поради тази универсалност повечето стандартни остриета се изработват именно с геометрия за среднотвърди цели.
Третият тип е оптимизиран за меки цели и на допир ръбът е остър като бръснач - използва се основно срещу оризови рогозки, тънък бамбук и хартиени рула. В ръцете на опитен майстор острието с геометрия за меки цели ще прави феноменално чисти разрези на внушителни меки мишени и дори на някои по-твърди цели. Човек без правилната техника обаче рискува да повреди режещия ръб при удар срещу твърда повърхност. Това в малка степен зависи от вида на използваната стомана или от типа на термичната й обработка - геометрията на острието определя неговото основно предназначение и мечоносецът следва да се съобразява с това.
Като заключение може да се каже, че няма "по-добра" или "по-лоша" геометрия - има "по-правилна" или "по-грешна" за всеки отделен случай. Както стана ясно, остротата невинаги е показателна за качеството на меча - всеки сам трябва да реши какво би паснало най-добре на личните му вкусове и стил и следва да съобрази избора си с бъдеща употреба на оръжието.
Геометрия за Твърди цели
Това са бамбукът и тънките клони от твърда дървесина. Острието, оптимизирано за твърди цели, следва да бъде издръжливо и с голямо количество "нику" (стомана) зад режещия ръб. Тази характеристика му позволява да поеме стреса и вибрациите от сблъсъка в целта, без да получи щети. За сравнение, по-екстремните геометрии, целящи на първо място острота, често ще претърпяват обръщане, деформиране или сплескване на режещия ръб при удар в твърда повърхност. Геометрията, направена за сечене на твърди материали е най-подходяща за оцеляване на историческо бойно поле, където войнът може да се сблъска с противник, носещ броня. В чисто теоретичен аспект, при "зомби апокалипсис" този тип геометрия би била най-удачният избор, защото човешките кости и череп притежават голяма твърдост и могат да повредят по-скосените остриета при грешен замах. Мечовете, оптимизирани за твърди повърхности, имат тенденцията да се заклещват в меки цели или да ги разкъсат, вместо да ги прерязват. Въпреки това, чрез владеене на правилната техника на замах този тип геометрия може да се използва успешно за тамешигири (състезание по сечене) срещу тръстикови рогозки или други по-меки цели.
Геометрия за Среднотвърди цели
Това са тръстиковите рогозки (татами) и тънките клони от мека дървесина. Геометрията, оптимизирана за среднотвърди цели, има за задача да балансира между издръжливостта и остротата на режещия ръб. Този вид острие е най-подходящ за ежедневни тренировки и упражнения по сечене, защото сравнително лесно и без щети ще прерязва повечето нормални (традиционни) мишени. На бойното поле геометрията за среднотвърди цели е най-подходяща за прецизни атаки в незащитените места срещу носещ броня противник. Повишената острота при този вид геометрия позволява на острието да премине през всеки крайник с един замах, за което има многобройни исторически свидетелства. При удар в твърда повърхност (пр. кост) може да се получи минимална деформация на режещия ръб, но това е за сметка на повишената ефективност на разрезите. При неправилна техника и опит за рязане на твърди цели с оптимизираната за среднотвърди цели геометрия е напълно възможно да бъдат причинени поправими щети върху режещия ръб. От друга страна умел мечоносец с правилна техника може да се справи с твърдата мишена без да нарани острието си.
Геометрия за Меки цели
Това са плажните тръстикови рогозки и навитите на руло вестници или хартии, пълните с вода пластмасови шишета или дори празните такива. Остриетата с геометрия за меки цели са тотално оптимизирани за максимална острота и агресивен ъгъл на разсичане. В исторически план този тип геометрия е най-подходящ срещу неносещи броня противници, на които мечът може да причини декапитация с всеки замах или дори да премине през няколко тела едновременно, за което също има исторически свидетелства. В битка острието несъмнено ще се повреди в поправима степен, но изключителната му острота и режеща способност ще компенсират това. Основното приложение на геометрията за меки цели са състезанията по тамешигири и триковите разрези, където всеки умел мечоносец е способен да осъществи феноменални разсичания. Този тип геометрия не трябва да се изпробва срещу твърди цели, а при употреба срещу среднотвърди мишени ще се нуждае от често подостряне и полиране, за да запази голямата си острота.
Геометрия на нож
"Катана" не трябва да притежава геометрия, подобна на тази при кухненските ножове или мачете. Острието на японския меч не трябва да има т.нар. "вторичен откос", при който страните му да са плоски и едва в своя край рязко да преминават в режещ ръб. Геометрията на "катана" следва да бъде такава, че да осъществява плавен преход от гърба на острието към режещия му ръб. При правилна геометрия и добър замах мечът ще разсече целта, без да "захапе" в нея. "Катана" е прочута с голямата острота и прецизните разрези, на които е способна, защото при удар разсича мишената с цялата си повърхност, а не само с върха на режещия си ръб. В геометрията на кухненските ножове или мачете е наличен споменатият "вторичен откос" и липсва цялостната режеща повърхност, затова те по-скоро разцепват целта, вместо да я разсекат. В домакинството и при определени ситуации в това няма нищо лошо (дори е необходимост), но в случая с японските оръжия "вторичният откос" е недостатък. Меч с подобна "ножова" геометрия ще разсича меки цели, но ще оставя краищата им нащърбени и разрезът няма да е чист. Напълно вероятно е обърканата геометрия да направи разсичането с подобно оръжие много трудно - тя ще причинява засядане на острието в среднотвърди цели, а срещу твърди цели то ще се наранява значително по-лесно.
Вдлъбната геометрия
"Катана" не трябва да притежава т.нар. "вдлъбната геометрия", при която двете странични повърхности на острието са плоски или вдлъбнати спрямо режещия ръб. Това би направило оръжието прекалено чупливо за всякаква реална употреба. Острието на "катана" следва да бъде в постоянно и закономерно изтъняване от гърба към режещия ръб, без да има ниски или кухи участъци между двете (да не се бърка с bo-hi жлеба!!!). Заради по-малкото съпротивление такова острие с вдлъбната геометрия ще разсича меки цели с лекота, но ще е податливо на деформация и е напълно възможно да се строши на две при удар в по-твърда цел.
Несиметрична геометрия
Двете странични повърхности на "катана" трябва да притежават една и съща геометрия, за да може мечът да прави еднакво добре разрези от всяка позиция. Това е задължително за функционалността и здравината на "катана" и за правилното усвояване на техниката на замах. При наличие на несиметрична геометрия острието може да изглежда и да бъде остро на допир, но цялостните разсичащи възможности на меча ще бъдат силно занижени. Това е така заради споменатия по-горе факт, че "катана" разсича с цялата си повърхност, а не само с режещия си ръб. Несиметричната геометрия е често срещан проблем при опит за заточване на "катана" от аматьори или хора с недостатъчна практика в полирането и подострянето на японски оръжия. Въпреки, че грешната геометрия е поправима и не е фатална за качеството на оръжието, тя неминуемо ще намали броя на перфектните разрези и ще наруши удоволствието от използването на "катана".